Автор: . Следвайте Гласове в Новата финансова архитектура се изгражда в

...
Автор: . Следвайте Гласове в Новата финансова архитектура се изгражда в
Коментари Харесай

Доц. Сарийски: Eврозоната ще ни отвори широко вратата към гръцкия сценарий

Автор: . Следвайте " Гласове " в
Новата финансова архитектура се построява сега и може би най-съществената наклонност, която би трябвало да се уточни, е отслабването на досегашните първенци - американския $ и единната европейска валута. Това споделя в диалога ни доцент Григор Сарийски и още, че интервалът, в който живеем в този момент, съставлява едно комплицирано наслагване на няколко разнообразни рецесии - включително международната от 2008 година, европейската дългова рецесия от 2010 година, ковид-кризата, провокирана от всеобщо наложените ограничаващи режими и зле структурираните фискални ограничения.

- Доц. Сарийски, оказахте се в ядрото група от икономисти, финансисти и политици, които приканват за запазването на българския лев и отсрочване на въвеждането на еврото у нас от 2024 година. Защо предизвиквате тази акция?
- На първо място би трябвало да създадем ангажимента, че проектите на българското държавно управление и Народното събрание плануват не просто въвеждане на еврото в България от 2024 година, а присъединението ни към еврозоната. Единната европейска валута е въведена в страни като Андора, Косово, Монако, Черна гора и Сан Марино без нито една от тях да е получила статут на член във валутния съюз. Всъщност влизането в еврозоната надалеч не се изчерпва с подмяната на националната валута. С този акт ние ще поемем голям брой спомагателни разноски, които упоменатите нагоре страни сега не вършат, като да вземем за пример финансиране на избавителни стратегии, отчисления в разнообразни фондове, осигуряващи стабилността на банковата система в страните на съюза и т. н. Успоредно с това Българската национална банка (БНБ) ще бъде задължена да взе участие в по този начин наречените „ стратегии за количествени удобства “, т. е. по разпореждане на ЕЦБ да финансира задълженията на държавни управления, които сега законът u не разрешава да кредитира, в това число италианското, испанското и гръцкото. В рамките на някои от тези стратегии, аналогични на до неотдавна настоящата PSPP, Българска народна банка ще би трябвало да купува и облигации на българското министерство на финансите. Нещо, което сега u е неразрешено по закон и което през 90-те докара до меко казано неподходящ резултат. Това е единствено дребна част от терзанията, свързани със замисленото ускорено присъединение на страната ни към еврозоната. Тук не можем да изброим всички, само че и не е належащо, защото са прегледани в детайли в разбор на Института за стопански проучвания на Българската академия на науките.
- Заеми, заеми, заеми. Какво се случва с стопанската система на Европейски Съюз и кой ще връща големите задължения на страните? Може ли в един миг да се обърне страницата, да се нулира файлът, нагледно казано и страните да стартират „ на чисто “?

- Трудно се стартира на чисто, в случай, че държавният дълг е съвсем еднакъв на Брутния вътрешен артикул (БВП). В еврозоната той е на равнище 94% от Брутният вътрешен продукт, като в страните от периферията (Гърция, Италия, Испания) този % е доста по-висок. Един от методите да се обърне страницата, е посредством сливане на задълженията, по сходство на Съединени американски щати в края на 18 век, така наречен „ миг на Хамилтън “. Това значи, че страните, които са затягали по-здраво коланите, ще би трябвало да поемат изплащането на част от заемите на останалите и изцяло естествено среща сериозна опозиция измежду по този начин наречените „ пестеливци “. Въпреки това администрацията на Европейски Съюз прави настойчиви опити за реализирането на тази концепция и към този момент можем да забележим първите стъпки в тази посока. Такава стъпка беше да вземем за пример финансирането на така наречен „ инструмент за възобновяване “. След като съглашението за основаване на този инструмент беше утвърдено от страните-членки, Европейската комисия на процедура беше овластена да тегли заеми от тяхно име и за тяхна сметка. Сега 27-те членове на Европейски Съюз са солидарни длъжници по заем за над 800 милиарда евро, който Европейската комисия изтегли и стартира да дава под формата на сякаш безплатни средства, обособена е тематиката за изискванията, при които се отпускат тези пари. Това би било целесъобразно, в случай че дейностите на Европейска комисия можеха да изведат Съюза на пътя към неговото възобновяване, само че резултатите от досегашните дейности не дават особени очаквания в тази посока. Ако проследим динамичността на индикаторите на Европейски Съюз от началото на международна рецесия насам, елементарно може да се убедим, че главният резултат от стратегиите за стабилизиране е затъването на европейската стопанска система в още по-големи задължения. Достатъчно е да отбележим, че нормата на задлъжнялост от 2008 до момента се нараснала с над 1/2. Именно с задълженията е обвързвано и едно от огромните терзания към влизането на България в еврозоната. Проблемът е, че този акт ще улесни доста достъпа на българското държавно управление до заеми, или с други думи еврозоната ще отвори за България една необятна врата към гръцкия сюжет, който не планува благополучен край.
- На този декор централните банки започнаха да покачват лихвените проценти, само че за какво инфлацията продължава да пораства и наподобява отвън надзор?
- Стъпките на множеството централните банки включително и на ЕЦБ могат да се дефинират като закъснели и плахи. Не може да бъде другояче, в случай че всяко по-решително деяние ще докара до срив на дълговите пазари. Това към този момент се случи във Англия, където стягането на паричната политика от страна на централната банка (BOE) докара до забележителна промяна при книжата. Доходността по десетгодишните облигации се усили четирикратно за по-малко от година, Брутният вътрешен артикул регистрира първи спад през третото тримесечие, а в края на октомври в Бъкингамския замък дойде втората за тази година премиерска оставка. Примерът на Англия кара всички останали да се замислят, преди да натиснат по-рязко спирачките на паричната политика. Проблемът е, че дългият интервал, в който централните банки наливаха великодушни парични тласъци, ги докара до точка, в която преодоляването на инфлационните процеси е извънредно мъчно и не на последно място - много скъпо мероприятие. Свой принос за нарастването на цените имат, несъмнено и други фактори, като да вземем за пример ограничението на вноса на потребителски артикули от дестинациите с евтина работна ръка. В момента множеството пристанища са задръстени с празни контейнери, а превозвачите анулират незапълнени курсове, слабата годишна продукция от летните култури в Европейски Съюз, да вземем за пример през септември количеството царевица беше оценено на 52 млн. т. против 70 млн. през м. година, внезапният скок на $, който оскъпи множеството вносни артикули и несъмнено - ограничението на съветския импорт. На процедура със своите наказания против Руската федерация, Европа се лиши от базата за своето благополучие, а точно достъпа до евтини първични материали. Това на собствен ред докара до мощно оскъпяване на производството и до закриване на предприятия, чиято продукция не може да бъде посрещната от задоволително по размер платежоспособно търсене. В последна сметка предлагането понижава и пазарът търси нова точка на равновесие, която по предписание се намира при доста по-висока цена. Централните банки може да вършат опити да овладеят процеса, увеличавайки лихвите, само че цените ще спрат да нарастват едвам когато бъде реализирана крайната цел на техните дейности. Когато хората стартират да купуват и да претърпяват с по-малко, в сравнение с до момента.
- Какво е особеното през днешния ден от времената на енергийната рецесия през 70-те години?
- Разликите са доста, само че може би най-съществената е тази, че до момента в който през 70-те години ембаргото върху търговията с нефт беше наложено от страните-износителки, то в този момент основателят на това ограничаване е груповият консуматор на енергийни запаси, който в действителност е огромният пострадал. Втората огромна разлика е, че до момента в който през 70-те години производителите на нефт одобряват изискванията на Хенри Кисинджър и стартират да котират и продават своите първични материали единствено в долари, в този момент се получава тъкмо противоположното. С други думи, в случай че през седемдесетте станахме очевидци на раждането на петродолара, в този момент имаме опцията да следим, да го назовем, началото на неговия залез. Вече видяхме, че Турция, а и освен тя, стартира да заплаща за вноса на част от енергийните запаси в рубли. Ако тази наклонност се резервира, с времето тя ще докара до съществено разбъркване на пластовете в международните финанси и в последна сметка - до нейната децентрализация. Доларът ще отстъпи част от своята позиция на някои от новите кандидати, а системата SWIFT към този момент няма да бъде единственият световен канал за интернационалните разплащания. Друга основна разлика е ударното нарастване на каузи на по този начин наречената „ зелена “ сила. В устрема си да се откъсне от своята взаимозависимост от фосилни горива, Европа незабелязано се сложи в едно много уязвимо състояние, защото още преди началото на спора в Украйна делът на възобновимите източници беше повишен доста, което от своя страна докара до оскъпяване на първичното произвеждане, само че също и до нарастване на задлъжнялостта заради бързо възходящите потребности от в допълнение финансиране. На този декор глобите се трансфораха в нещо като прилив, който укрепи резултатите на „ зелената вълна “. В резултат от тази композиция, на настоящия стадий отчитаме по-скъпо произвеждане ат обичайните източници, само че по-късно евентуално ще възникне проблем и с обезпечаването на нужните запаси за задачите на идващите стадии от подсигуряване на спомагателна възобновима сила. Друга основна разлика е, че до момента в който рецесията от 70-те засягаше само снабдяването с нефт, то сегашната е на път да докара до обстановка в която ще бъде спусната нова желязна завеса сред страните производителки на първични материали въобще и тези, които ги използват. Мястото на новата желязна завеса зависи от изхода от спора в Украйна, само че самото и втурване е мъчно предотвратимо, защото множеството огромни производители на газ, уран и т. н. и се сплотяват в разнообразни формати, като да вземем за пример Шанхайската организация за съдействие (ШОС) и това значи, че салдото в преговорните позиции се трансформира, освен това надалеч не в наша изгода.
- Ще станем ли очевидци на нова финансова архитектура в международен мащаб или ще продължим да живеем в цикличността на рецесии - през 7 или 10 години?
- Новата финансова архитектура се построява сега и може би най-съществената наклонност, която би трябвало да се уточни, е отслабването на досегашните първенци - американският $ и единната европейска валута. Споменатото сливане на ползите на страните-производителки на запаси неизбежно ще докара до нуждата от преразпределение на финансовите пазари. До ограничение на покупко-продажбите с долари и евро, за сметка на тези - с китайски юани и съветски рубли. На второ място би трябвало да се уточни ускоряването на процеса по въвеждане на по този начин наречените цифрови валути на централните банки. След по-малко от година ще завърши двегодишният тестов интервал на цифровото евро, като в това време ще бъде квалифициран и признат регламентът за неговото въвеждане. Това ще докара до коренна смяна на метода, по който използваме парите, а и на самите пари въобще, защото дава на централната банка несравнимо по-мощни принадлежности за наблюдаване, ръководство и надзор, несъмнено - за сметка на правото на персонален живот на елементарните жители. Относно рецесиите, не мисля че даже и сега можем да приказваме за някаква цикличност, защото интервалът, в който живеем в този момент съставлява едно сложно наслагване на няколко разнообразни рецесии - включително международната от 2008 година, европейската дългова рецесия от 2010 година, ковид-кризата, провокирана от всеобщо наложените ограничаващи режими и зле структурираните фискални ограничения и т. н. Дори напълно беглият обзор на данните демонстрира, че Европа не е съумяла да преодолее отрицателните резултати от тези рецесии, а в този момент следва последваща - провокирана от глобите против Русия и дълго отлаганото стягане на паричната политика. Изходът от нея ще покаже дали планът за обединена Европа е задоволително жизнерадостен и може да продължи да се развива по досегашния си път, или е належащо неговото изцяло преосмисляне до степен, в която ще имаме един напълно друг план.
--------
Григор Сарийски е доцент в Института за стопански проучвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тематика “Управление на риска при банковото кредитиране на компаниите в България ”. Автор е на проучвания и изявления в областите банково дело, обществени финанси, икономическа конвергенция.
Източник:
 
13 Ное 2022216413 Ное 2022313811 Ное 2022507411 Ное 2022365508 Ное 20221172507 Ное 20226123КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани26 Окт 2022151719 Окт 202277409 Ное 202295224 Sep 20222665
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР